Бродник

/08.12.2017/

Бродник бе - потънал в пот

крачеше сам из света суров.

Питаше всекиго що е живот,

питаше как да намери любов...

Душата му - тъжна и стара

гледаше света с безстрастие.

На плешките му тежеше товара

от болка изкован и от нещастие...

Разпадаше се тялото му. В страдание

губеше посока бродникът.

Умът му - съшит от отчаяние

луташе се без посока и път...

Но знаеше бродникът самотен

какво бяха болки нетърпими,

какво бе затвор доживотен

съграден от фрешки непоправими.

Знаеше той как се оцелява

сред кошмарите облечени в плът.

Знаеше той как се надделява

над объркващия злокобен кръстопът.

Бродник бе - с насълзени очи

крачеше самотен из света широк.

Питаше всекиго защо животът мълчи,

питаше защо е светът тъй жесток...

CherVeniashka..