История без име
Имало едно момче, което още от самото си детство мразело майка си, защото нямала едно око. В неговите очи тя бил грозна, плашеща и гнусна. Детето само чакало да порасне, за да се махне от дома на майка си. Не рядко се случвало да й каже, че я мрази, а тя с всички усилия се опитвала, да направи най-доброто за него. Понякога, когато минавало покрай стаята й, детето виждало жената да плаче. От единственото око течели горчиви сълзи, а другото изглеждало гнусно и грозно до него. Растяло момчето и все така не можело да понася майка си. Пред приятелите си не обичало да говори за нея. Излизало сутрин и се прибирало късно вечер в опити да я избягва колкото се може повече и да стои по-далеч от нея. Отвращавала го с това свое липсващо око.
Навършило момчето осемнадесет и заминало да учи в чужбина - далеч от еднооката си майка. Завършило образованието си, станало мъж. Оженил се за красива жена с прекрасни очи. Родили им се деца. Майката решила да ги посети. Купила си билет за самолет, допитала се до приятели на сина си, къде живее той и отишла пред дома му. Натиснала звънеца, а отвътре се чул детски смях. Отворила вратата жената на сина й и я попитала кого търси.
- Сина си търся. Той трябва да живее тук.
Дотичало малкото момиченце, а след него и синът й. Момиченцето видяло липсващото око и се изплашило от дружелюбно усмихналата се насреща му баба. Синът видял майка си, но се направил, че не я е познал и казал:
- Какво търсите тук?! Тук няма ваши познати! Махайте се! Плашите децата ми!
И тръшнал вратата пред лицето й. Бабата си тръгнала разплакана и на следващия ден хванала обратния полет и се прибрала.
Минали години, тя остаряла, разболяла се и разбрала, че времето й наближава. След няколко дена починала и приятелите й я погребали. Обадили се на синът й да му съобщят за трагедията и той се върнал само от учтивост към приятелите й. Той все още я ненавиждал и даже се радвал, че най-сетне се е махнала от живота му. Когато отишъл да подреди старата си къща и да я обяви за продан, той намерил на масата писмо от майка си. НА грижливо сгънатата бележка пишело:
"Синко, съжалявам, че не можем да се сбогуваме. Съжалявам за всичко, с което съм те засрамила и за всичко, което те е карало да ме мразиш. Съжалявам, че изплаших децата ти, но ето сега, когато вече няма да съм на белия свят, няма да има от какво да се притесняваш и няма да се срамуваш от мен. Искам само да знаеш, че когато ти се роди стана инцидент в болницата и много бебета пострадаха, както и ти. Ти остана без едно око и затова аз дарих своето, за да можеш ти да пораснеш здрав и красив и да можеш да видиш красотата на света с две очи, да си нормално дете и да не ти се подиграват приятелите ти. Съжалявам ако с това свое действие съм те разстроила.
С обич, мама."
__________________________________________________________________
Надявам се тази история да е разчувствала и вас така, както разчувства мен. Наистина е интригуващо, на какво е способна една майка за детето си..
